ДАНИЕЛА ВЛАСАКИЕВА - Огнена стихия от креативност - 2 част

Продължаваме да задаваме въпроси на Даниела Власакиева – Дани, опитвайки се да разберем какво е креативност, от къде черпи своето вдъхновение, какво влага в творбите си и кое остава за себе си, случва ли й се да блокира и как успява да го преодолее.

1. Как стигнахте до това което правите творчески? Какво ви вдъхновява?

Когато бях дете обичах да рисувам и да играя с пластилин. По късно в училище казаха, че мога да рисувам тръгнах на разни кръжоци и пишех лозунгите в училището. И после спрях да мисля за рисуване цели 20 години. През тези години се срещах с различни хора, бях свидетел или участник в разни ситуации и в главата ми се трупаха образи, картини. И после дойде един момент, в който трябваше да се освободя от всичко и започнах да рисувам. И конкретно на въпроса: вдъхновяват ме хората, весели, тъжни, ядосани, хитри ...

2. Какъв ефект смятате, че детството ви има върху креативността, която показвате като възрастен?

Мисля , че баща ми допринесе много за моята креативност. Той се справяше във всякакви ситуации с подръчни средства. Няма да забравя преди много, много години се прибирахме с моторетката му отнякъде и се пръсна гумата. Понеже нямаше с какво да я залепи, натъпка гумата с трева и така се прибрахме...

3. Какви са най-ранните ви спомени включващи собственото ви творческо изразяване?

Най- ранните ми спомени са фигурките, които правих от пластилин: господин Мъжествен и жена му, И историите, които си измислях с тях.

4. Как получавате вашата идея? Планирате ли предварително цялото си усилие или просто следвате на къде ще ви отведе вдъхновението?

Първо в главата ми се появява някакъв образ и когато си го скицирам покрай него се появяват още образи - цяла история, и накрая става картина.

5. Как правите скокът от идеята във вашата глава към действието, което произвеждате?

Много често започвам да си рисувам и чак след това да го мисля.

6. Трябва ли да сте в определено настроение за да творите?

Не няма определено настроение което да ме вдъхнови. Ако нямах и други задължения, сигурно нямаше да стана от статива.

7. Смятате ли, че креативността включва оставянето на сърцето и душата си в работата? Или е по-скоро оставянето потока на ума да тече свободно и да стане свидетел на изненадващите резултати на вашите действия?

Ами първо да уточним представите за креативност. За мен креативност е не толкова да се произведе нещо ново и оригинално, колкото генерирането на идеи, които да дават възможност за решаването на проблеми и да ме забавляват. И в този ред на мисли, няма как да зарежа сърцето и душата си в работата, когато ме чакат нови идеи и забавления. Иначе оставям ума ми да тече свободно дотолкова, колкото вече имам идея как ще изглежда резултата от действията ми.

8. Как се справяте с творческите блокирания?

С творческите си блокирания се справям като започвам да правя нещо съвсем различно от тривиалните неща в живота ми: записвам се на курс, започвам да уча, занимавам се с благотворителност /за животни/, с нещо ново, което да ме развълнува и да повика музата обратно.

     9. Някога намирали ли сте се в състояние неспособна да изразите вашата креативност напълно?

Не си спомням за такива моменти , а и да е имало много старателно и подсъзнателно съм си ги изтрила.

10. Чувствали ли сте се ограничена от материалите, които са били на разположение?

Никога не съм се чувствала ограничена от материали. Все се намира какво да правя с ръцете си. И топка кал е напълно достатъчна.

11. Винаги ли харесвате крайният резултат на творческия си процес?

Не винаги . Освен това си харесвам крайния продукт не повече от два дни, след което губя всякакъв интерес към него.

12. Използвате ли творчеството за да избягате?

По-скоро използвам творчеството си, за да се прибера при себе си.

13. Ако трябваше да сте едно от тези неща, кое щяхте да бъдете?

а)член на противоположният пол

б) часовник

в) чифт обувки

г) патица.

 Моля обяснете избора си.

Най-добре ми звучи човек, затова - член на противоположния пол. Ще имам същите възможности, ако не и повече. Някак не се виждам като патица, пък било то дива, свободна и прелетна... обувките все някой ги носи и им диктува посоката, а часовникът е един предмет, който ако не беше измислен, хората щяха да са много по-щастливи.