Продължаваме да задаваме въпроси на Даниела Власакиева – Дани, опитвайки се да разберем какво е креативност, от къде черпи своето вдъхновение, какво влага в творбите си и кое остава за себе си, случва ли й се да блокира и как успява да го преодолее.
Когато бях дете обичах да рисувам и да играя с пластилин. По късно в училище казаха, че мога да рисувам тръгнах на разни кръжоци и пишех лозунгите в училището. И после спрях да мисля за рисуване цели 20 години. През тези години се срещах с различни хора, бях свидетел или участник в разни ситуации и в главата ми се трупаха образи, картини. И после дойде един момент, в който трябваше да се освободя от всичко и започнах да рисувам. И конкретно на въпроса: вдъхновяват ме хората, весели, тъжни, ядосани, хитри ...
Мисля , че баща ми допринесе много за моята креативност. Той се справяше във всякакви ситуации с подръчни средства. Няма да забравя преди много, много години се прибирахме с моторетката му отнякъде и се пръсна гумата. Понеже нямаше с какво да я залепи, натъпка гумата с трева и така се прибрахме...
Най- ранните ми спомени са фигурките, които правих от пластилин: господин Мъжествен и жена му, И историите, които си измислях с тях.
Първо в главата ми се появява някакъв образ и когато си го скицирам покрай него се появяват още образи - цяла история, и накрая става картина.
Много често започвам да си рисувам и чак след това да го мисля.
Не няма определено настроение което да ме вдъхнови. Ако нямах и други задължения, сигурно нямаше да стана от статива.
Ами първо да уточним представите за креативност. За мен креативност е не толкова да се произведе нещо ново и оригинално, колкото генерирането на идеи, които да дават възможност за решаването на проблеми и да ме забавляват. И в този ред на мисли, няма как да зарежа сърцето и душата си в работата, когато ме чакат нови идеи и забавления. Иначе оставям ума ми да тече свободно дотолкова, колкото вече имам идея как ще изглежда резултата от действията ми.
С творческите си блокирания се справям като започвам да правя нещо съвсем различно от тривиалните неща в живота ми: записвам се на курс, започвам да уча, занимавам се с благотворителност /за животни/, с нещо ново, което да ме развълнува и да повика музата обратно.
9. Някога намирали ли сте се в състояние неспособна да изразите вашата креативност напълно?
Не си спомням за такива моменти , а и да е имало много старателно и подсъзнателно съм си ги изтрила.
Никога не съм се чувствала ограничена от материали. Все се намира какво да правя с ръцете си. И топка кал е напълно достатъчна.
Не винаги . Освен това си харесвам крайния продукт не повече от два дни, след което губя всякакъв интерес към него.
По-скоро използвам творчеството си, за да се прибера при себе си.
а)член на противоположният пол
б) часовник
в) чифт обувки
г) патица.
Моля обяснете избора си.
Най-добре ми звучи човек, затова - член на противоположния пол. Ще имам същите възможности, ако не и повече. Някак не се виждам като патица, пък било то дива, свободна и прелетна... обувките все някой ги носи и им диктува посоката, а часовникът е един предмет, който ако не беше измислен, хората щяха да са много по-щастливи.
Даниела Власакиева е художник с над 15-годишен опит. Цветна, креативна, изградена от творческо вдъхновение. Може да сътвори от нищо нещо. Има 5 самостоятелни изложби:
прочети още10 въпроса и 10 отговора със СТЕФАН ДИОМОВ - млад фотограф с обещаващо бъдеще.
прочети още